Original subtitles

Обадих се само...

за да попитам за разписанието

на гара "Север",

и онзи човек

просто се пошегува или ме излъга.

Това не е игра

или нещо подобно.

Аз заеквам, това е.

Започнах да заеквам късно, около 13-годишна.

Преди това произнасях лошо някои звукове,

но дълго време

ходех на логопед, специалист по заекването.

Отначало близките ми говореха за това,

после - учителите ми в училище и в гимназията,

само че аз не исках, не желаех...

Родителите ми правеха забележка,

когато заеквах малко,

за да ме накарат, така да се каже, да го осъзная,

но аз си давах сметка.

Моето заекване е малко по-особено.

Аз не повтарям думи и срички,

по-скоро устата ми се стяга, лицето ми също.

Винаги съм заеквал така,

защото исках да прикрия повтарянето на сричките.

Много странно, но съм забелязал,

че колкото повече харесвам някого, толкова повече заеквам.

Не че непременно заеквам повече,

но съм някак... Заеквам, но не се стеснявам.

Да не се стесняваш, това е чудесно.

Да не криеш, че заекваш.

Янис, за теб не е проблем да говориш за заекването.

Сега - да. Но ми беше много трудно да го приема.

И накрая, когато... когато... когато наистина осъзнах,

че заекването е част от живота ми

и започнах да говоря за него с близките си,

сякаш се освободих от някакъв огромен, огромен товар,

който носех години наред,

и оттогава живея със заекването си и се опитвам да го приема.

Добре, а момичето вдясно?

Имаш ли възможност да кажеш на някого от близките си

или на някого другиго, че си заеквала?

И ако си го направила,

почувства ли се освободена от някакъв товар, или не?

Ти... Болезнено ли е?

ЛИЛА И МО

Улица "Де Ньо", Гарж ле Гонес.

Обади се вкъщи.

Как не!

Извинявай.

Къде е улица "Де Ньо"?

Не ми го рисувай. Покажи ми с прости жестове, като стюардеса.

Вземи, тази нощ направих много.

Запиши си номера ми.

06-70-49-39-11.

Мо.

Отвори вратата. Бернардо, какво ново?

Коголита, как си? - "Бе-Бе-Бернардо"!

Моля те, кажи една дума. Само една дума, хайде!

Тишина! Връщам ви съчиненията

по текста от "Голям гальовник".

Като цяло, е по-добре от обикновено.

Кати - много добър. Рашид - отличен.

За съжаление, Клара е извън темата - добър.

Извън темата. Сюзан - добър.

Лила - отличен.

Тази глупачка има шестица.

Кой ще отговори на въпроса

относно пасажа от "Голям гальовник"?

Лила?

Лила?

Давай, сладурано! - Тъпанарка.

Кажи нещо.

Смешно ли ви е? Смешно ви е!

Някой ще отговори ли на 4-ти въпрос? - Аз, господине!

Особеностите на езика се отнасят до следния пасаж:

"Ще ми бъде трудно, ако ме помолят с призовка

да използвам думи и форми, които отдавна насочват

в позната посока, без да стигат до изход."

Това ли е? - Лила! При мен след края на часа!

След няколко месеца е устният по френски.

Как ще се справите? - Аз разчитам на чудо.

Тишина, ако обичате! Този ден няма да има чудеса.

Напомням на всички ви - след няколко месеца е матурата.

Само с упорита подготовка ще постигнете желаните резултати.

Продължавам с текста. Тони, какво е внушението?

Това е расистки текст.

Защо?

Казва, че Питоните не са обичани

и че са от предградията.

За Питони ли ни мисли, или какво?

Лошо й е, отиваме в лекарския кабинет.

Лила има горещи вълни.

Вземам ви бележника! Щом бъбрите на писмения...

Давам ти малко повече заради наема.

Добре.

Дойдоха три писма за теб.

Това е за протоколите, а това е за увеличението на глобата.

Какво пише тук? - 190 Евро - увеличението.

Не, каква е тази дума?

Имо... Имо...

"Имобилизация

и евентуално отнемане на автомобила."

За това ще се погрижа аз.

Ще напиша чек, ще ми дадеш парите в брой.

Това остава при мен.

"Аз съм Лила, момичето от вчера. Макаронът е много вкусен."

Да? Аз съм приятелка на Лила. Нея я няма.

Не, тя си тръгна и няма телефон.

Как така? Изпрати ми есемес.

Ясно, ще й предам. А кога ще се видите?

Ще й звънна. - Добре, става.

Ще й предам, няма проблем.

Добре, става. Дочуване.

Има страхотен глас! Гласът му е много...

Дори по гласа му си личи, че е много готин!

Давай!

Дай газ!

Франческо!

После ще се погрижиш за мен.

Търсиш ли някого?

Изгуби ли се?

Франческо, някои жени се стесняват, направи нещо.

Искаш ли да те измия, пиленце?

Много си хубава.

Какво правиш?

Щеше да ме целунеш?

Ясно.

Мислиш си, че сме приятели?

Все едно с теб сме нещо като гаджета?

Ще те хвана аз теб.

Вземи, приятелката ти ми каза, че нямаш телефон.

Така ще можем да си говорим.

Не можеш да говориш, така ли?

Остави за малко химикалката.

Чакай да погледна нещо.

Спокойно.

Всичко е наред.

Може ли да ти кажа нещо? Може ли?

Не ми пука, че заекваш.

Какво ти става?

Остани при мен.

Не ми пука.

Разбра ли?

Когато се видяхме, онези ти викаха "Бе-Бе-Бернардо".

Имитираха те, нали?

Имитираха ли те?

Ти какво иска яде?

Кажи какво ти се яде, и отиваме.

Само ми кажи.

Говори с мен.

Какво искаш да направя?

Какво правиш?

Престани да пишеш навсякъде.

Нали в момента говоря с теб?

Стига вече. Какво правиш?

Няма ли да се опиташ да говориш?

Браво, това звук ли беше? Кажи продължението!

Кажи "спри", и ще спра.

Кажи "спри", и ще спра.

Това "спри" ли беше?

Вземи си химикалката и не ме пипай. Стига!

Къде да те закарам?

"С" се пише с полукръгче.

Като думата "сряда". Сещаш ли се?

Така ли? - Да, постарай се. Напиши го пак.

"С" или "е"? - "С" като...

Сряда!

По дяволите. Сряда.

Добър ден. - Май ми трябват очила,

за да виждам наблизо. - Добре.

Опитвам се да прочета нещо, но буквите са малки.

Не знам дали вие успявате.

Успявате ли? - Да.

Какво пише?

"Кристалният звук на гласните ти пронизва мозъка ми."

Каква да бъде рамката?

По-скоро очилата? Има с рамка, без рамка,

пластмасови... Какви предпочитате?

Малко са скъпички. Ще дойда друг път.

Да ти се намира нещо за сълзи? - Моля?

Нещо, което облекчава болка от сълзотворен спрей.

Искам нещо за болка, за да си предпазя очите...

Капки за очи. - Точно така, дай ми едни капки.

Изненадвате ме отзад, не отпред. Да не приличам на страхливец.

И не забравяйте да ми откраднете куфарчето.

Става.

И не пръскайте в очите на момичето, важно е!

Спокойно, брат.

Добре дошла вкъщи.

Хайде, бягай!

Мамка му!

Лила, вземи ключовете и отвори.

Влизай! Там има един диван. Сложи всичко на него.

По дяволите, очите ми!

Мамка му, пари!

Мамка му. Спокойно, няма нищо.

Не е нищо страшно. Сега ще мине.

Трябва 15 минути да стоя със затворени очи.

Не бива да си отварям очите.

Как не ги видях!

Появиха се от нищото проклетите помияри.

Ти добре ли си?

Ти видя ли откъде дойдоха? Видя ли откъде се появиха?

Откъде идваха?

Откъде идваха?

Зад автобуса.

Защо не опиташ с още по-кратки изречения?

Нещо като минидуми?

Усмихваш ли се? Наистина ли се усмихваш?

Отива ти да говориш.

Това ли е всичко? - Подбрах някои неща, избери си.

Но ми ги върни здрави. - Спокойно.

Избрахте ли си?

Аз бих искала... бих...

Аз ще взема...

Добре. А за вас, господине?

Същото. И салата.

За вас, госпожице, някаква гарнитура?

Не разбирам. Какво искате?

Казва, че аз съм й достатъчен.

Жена ми не обича да си хаби думите в празни приказки!

Хайде, движение!

Тъпанар.

Това е... това е...

Извинявай.

Това е, защото не го познавам...

Не те разбрах.

Изведнъж... се почувствах напрегната.

Стига глупости. Защо се извиняваш?

Отдавна ли имаш този проблем?

Така е, откакто... откакто... По дяволите.

Не, още когато бях... - Малка?

Да, съвсем малка.

Каква е причината? Защо?

Всъщност майка ми заекваше.

Изнервям ли те с въпросите си?

Не искам да те измъчвам.

Би трябвало да ми задаваш по-лични въпроси.

Просто...

Всъщност хората се... Притесняват се от теб.

Това, което най-много ме изнервя... Разбираш ли, понякога...

Понякога ми се иска да кажа нещо

и нямам време. - Нямаш време?

Хората се изнервят, когато заекваш.

Писва им да те слушат, нямат време.

Затова... - Казваш неща, които не искаш?

Постоянно. Лошото е, че понякога,

когато не мога да кажа думата, която искам да кажа,

постоянно съм принудена да сменям думата.

Не трябва да се срамуваш от това.

Нали знаеш, че не трябва да се срамуваш?

Другите да вървят по дяволите. Съдят те, нямат свой живот.

Те са лошите, те са грозните.

Трупове с мръсни души.

Така е.

Сега сме само аз и ти.

Само аз и ти.

Какво правиш с глупак като мен?

Сериозно.

Това съм аз. Виж. Сестра ми го нарисува сутринта.

Това съм аз, а това е баща ми.

Всъщност аз се гри... По дяволите.

Аз се занимавам със сестра си, защото...

Да кажем, че баща ми се държи малко странно.

Откакто мама почина.

Затова аз се грижа за нея, помагам й за домашните.

Познато ми е, сестра ми беше съвсем малка

и само аз се грижех за нея. Денонощно, същата история.

Аз бях само на шест.

Майка ти нямаше ли я?

Баща ми катастрофира и умря, а майка ми е невротичка.

Тоест? Как така?

Стига, не ми се говори за това.

Все пак имаш късмет, че майка ти е още жива.

Не и за мен.

Да говорим за нещо друго.

Заповядайте. - Благодаря.

Добър апетит.

Гладна съм.

Къде отиде? Ела!

Господине? - Искам нещо друго.

Нещо не е наред с охлювите? - Не, искам да ги сменя.

Какво да ви донеса?

Имате ли някаква паста?

Спагети със сос от сепия.

Донесете ми нормални спагети, с доматен сос.

Когато някой те притеснява,

представи си го гол и така веднага се успокояваш.

В момента правя точно това.

Ласките му...

Ръцете му...

Влажният му корем...

Знаеш как опожарените къщи

се накланят една към друга,

как клоните се чупят, без да са натоварени

и как в тъмното две животни се отдават на удоволствието.

Ясно, това е таратайка на...

Таратайка на тъпанар!

Това е сестра ми Сорая.

Кажи "добър ден".

Добър ден, г-н Момо.

Не Момо, само Мо.

Само Мо. "Момол", "сопол"...

Ела. Ще направим диктовка. Къде ти е тетрадката?

Какво ти става?

Започваме с думата "кактус". Хайде.

Ще пиша с тази.

Кактус?

Не, "к" не се пише така. - А как?

"К" се пише... С ченгелче, ето така.

Едно или две? Нищо не разбирам. Едно или две?

Хайде, постарай се. - Остави ме.

Сорая... Виж, едно ченгелче. Разбра ли?

Ще правя каквото си искам. Не ми пука.

Не искам да пиша домашни. - Сорая, престани.

Остави ме. - Сорая.

Не искам да пиша, не искам.

Престани! Какво правиш?

Не, недей!

Преста... Стига, престани!

Пре... Престани.

Стига. Вземи молива.

Не искам! - Пиши.

Остави ме! - Вземи и пиши.

Няма да правя нищо! - Довърши диктовката.

Порязах се.

Какво стана?

Дръпни се!

Ти й направи диктовката.

С мен се държи ужасно. Аз ще взема душ.

Нали няма да ме караш да пиша?

Започвай!

Пиши, хайде, пиши!

За наказание ще пишеш буквата "а". Хайде, пиши "а".

Искам да видя един ред с буквата "а".

Точно така, а после - следващата буква.

Това съм аз

Ти не можеш да пишеш "м"?

Ела. Ела тук, ела!

Тихо! Не й казвай.

Знаеш ли какво ще ти направя?

Знаеш ли какво? Отвори устата, но не викай.

Не викай, отвори устата. Не викай.

Виждаш ли този зъб?

Ще ти извадя всичките зъби.

После ще ти избода очите, ще ти изтръгна езика.

Ще ти избода очите и ще изгоря кожата ти.

Ако проговориш, ще ти избода очите. Разбра ли?

Ако ме изпортиш, ще ти направя всичко това.

Можеш ли да пазиш тайна?

Прости ми, прости ми, прости ми.

Прости ми!

Прости ми, прости ми!

Прости ми!

Зъбът ти е паднал.

Ето, вземи.

Плюй, плюй.

Много добре.

Покажи ми как пишеш "м". - Виж, това е "мой", а това е "име".

"М" е в началото.

А в "име", "м" е в средата.

"Муча" започва с "м".

С "и" и "е" става "име".

Но ако сложиш "н" пред "е", става "не".

Но ако отпред има "и", става "име".

Какво? Но тук, с "м" става "муча", нали?

Нали така? "Муча"? - Да.

А защо тук има "м"?

Не знам, аз не измислям буквите.

Какви букви? Тук, след "м" е друга буква.

Не е същият звук, става "муча". Нали?

Защото в "име" "м" е по средата.

Гледай.

Дай ми химикалката.

"Де" с "д" и "е"... "Дете".

Има два пъти "е". В началото и в края.

На двете места има "е".

Първо има "де", после - "те".

Какво? Чакай, чакай. Момент.

Благодаря, че ми обясняваш, много добре.

Но защо започна с друго?

Нали тук е "м" и "муча".

Да, същото е. - Защо?

В "име" и "мой" има "м".

Същото е, може да има "ме" - с "м" и "е",

и "ом" - с "о" и "м".

Например, "он" е като "кон",

а "ом" е като "дом".

"Име", "дом".

Не разбрах.

Ще ти покажа нещо. - Чакай, преди да ми покажеш нещо.

Това, накрая нали е буквата "м"...

Това не е ли "м"?

Ехо? Ехо! - Имаш ли запалка?

Искаш да подпалим "Макдоналдс"? - Не.

Тогава ми обясни какво е това. - Имаш ли запалка?

Моля те, обясни ми, за да разбера.

Първо ми дай запалката си.

Какво ще правиш? - Нещо интересно.

Обясни ми. - Но...

Обясни ми!

После ще запалим целия град.

Кажи ми. Обясни ми го по-ясно.

Каза, че "он" е с "н".

Виж, може би "о" си остава на място.

Разбираш ли, остава на място. Просто е на обратно. "Н" е...

Думата е на обратно? - Да.

Защо е на обратно? Защо обръщат думите?

Защото не означава същото.

Гледай, ако махнеш чертичката, става "не искам".

Но ако добавиш още една чертичка,

става "м", което означава "мое име".

Но когато има "с", "м", "а",

има и едно "н".

Например, "талисман".

"Ман".

Става "ан" само ако има едно "с" и "м".

Разбра ли, или не?

В изложението написах... "Метаморфозата при Гари

е подобна на смяна на кожата, както при питона.

Форма на омърсяване и обновяване на себе си чрез себе си,

чрез собствените корени..."

"Собствените си корени". - "Собствените си корени".

"Това самосъздаване се нарича "фалшиво писание".

Съсипваш бъдещето си заради страха,

защото имаш нужда от патерица,

за да отидеш на матурата.

Ще прочетеш текста, ще отговориш на въпросите

и ще имаш отличен.

После първа подготвителна година, втора, университет!

Пропиляваш възможностите си!

И сега какво правим?

Цял живот ли ще се държиш така?

Прочетох стиховете ти, невероятно красиви са.

Тук има нещо изключително, една невероятна красота.

Лила, погледни ме.

Кой чете стиховете ти?

Отговори ми, някой чете ли стиховете ти?

Никой ли?

Тази вечер ще сменим. Става ли?

Ще ти прочета нещо.

"Кучето, което изпуснало плячката заради отражението й".

"Тук всеки може да сгреши,

но много луди хора след сенки, блянове лъжи

през повечето време тичат без умора.

Напомнят те на кучето от басня на Езоп..."

Няма ли "Игра на тронове"?

Слушай!

Гледа ми се телевизия. Обезглавявания, дракони, кръв.

Легни.

"Напомнят те на кучето от басня на Езоп.

Един пес носел плячка, но зърнал как тя се отразява в потока.

Полакомен от образа й, се хвърлил във водата.

Но изведнъж потокът се превърнал във въртоп,

а песът, за срам, без плячка се измъкнал там..."

Сорая, вземи си уокмена.

Мислиш, че цял живот ще остана така?

При твоя мръсник ли отиваш?

Виждам как нощем се качваш в колата на твоя К2000.

Моят К2000, както го наричаш,

откакто съм с него,

започнах да говоря и не се срамувам.

Разбираш ли?

Благода... Благодарение на него общувам.

Би трябвало да го харесваш, да се радваш...

И дори да му намериш работа, например.

Можеш ли да му намериш работа в твоя ресторант?

Умее да мие чини, умее един куп неща.

Татко, той е моят любим.

Това вече е върхът! Намерила си си любим?

И се подиграваш на баща си?

Добре, върви при възлюбения си, в крайна сметка аз...

Нямаш избор - утре отивам при Серж

и ще говоря с него.

И знаеш как застиват движенията

в студената лой на навика.

Погледни.

Това... Това съм го писала аз.

Видя ли коментарите?

Всъщност учителят ми по френски ме посъветва

да се запиша в този литературен клуб,

за да се упражнявам за матурата.

Това е група хора, които се събират

и ще дискутират текст на устния изпит.

Учителят ми каза,

че за мен може да е добро упражнение.

Как мислиш? Мислиш ли, че трябва да отида?

Да. Определено.

Имах гаден ден в работата.

Кафе и ябълков пай за пета маса.

"Плаващ остров" за шеста.

"Подобно на ютия, таз бяла нощ

на моето сърце изглажда гънките."

Лила, това е много хубаво. Впечатляващо, много силно.

Интересува ни креативният процес. Тези неща обмисляни ли са,

или се появяват изведнъж, като искри?

По-скоро е това. - Защото си сама със себе си?

Защото около теб няма никой? Любопитно ми е.

"Зимата, която през нощта по бреговете броди."

Защо нощта? Обясни ми.

Тишината.

Тя не е... същата. - Тишината не е същата

и предразполага към писане. Има и метафора,

"нещо глупаво и неподвижно като скъпоценен камък".

Това се появява нощем и прониква във всичко.

Трябва да развиеш тази идея.

Добър ден. - Добър ден.

Аз съм учителят по френски на Лила. - Добър ден.

Господин Табаз, приятно ми е. - Приятно ми е.

Колегата й Никола.

Около вас има само добронамерени погледи, за да ви окуражат.

Това е бойното ви кръщение, но ако направите първата стъпка,

останалото е много лесно. - Особено на матурата.

Ако там се появите глупава и неподвижна като скъпоценен камък,

глупава и неподвижна като изпитващ, всичко ще е наред.

"Неподвижна и глупава като скъпоценен камък" -

това е невероятна метафора. Прекрасно е, напомня на хайку.

Точно така!

Онези кратки японски фрази,

афоризъм, който само в една фраза...

Сякаш целият свят е в няколко думи.

И с такава зрелост. "Огорченията, лениви като гибелна кора."

Кората, от която още не си се освободила.

Описваш нещо лошо по красив начин.

Тази връзка, това да не пишеш в тоналност...

Аз никога не съм могъл да пиша стихове.

Пиша само писма.

Познавам един писател, който ги издава.

Пиша писма, които не изпращам.

Разбирам! - Не ги изпращам.

В проза или в стихове? - В проза, никога в стихове.

Затова се възхищавам на поезията. Тя е като музика.

Звукове и смисъл... - Звукове... Да, не знам.

"Мокър чаршаф извива самотата и угризенията ми..."

"Мушиците

спират движението

по пътищата,

защото... защото

се размазват

стотици на предните стъкла

на колите,

които ги изненадват

насред сватбения им танц.

Дори камионите

са принудени да спрат заради..."

Кевин...

Все пак разбираш...

В тези случаи е въпрос на фонетика дали има, или няма "х".

При произнасянето, не при писането.

Да направим кратка почивка.

Защото след 21 ч. жена ми ще...

Стек и картофки и стек и салата за първа.

Рохко яйце и гъши пастет за осма.

Какво беше преди яйцето и пастета?

Не знам.

По дяволите! Няма хляб!

Каква беше поръчката преди яйцето и пастета?

За коя маса? - Седма.

Какво става? Приключиш ли с поръчката, даваш я.

Така знаем, че е сервирана! Какъв е този хаос?

Какво е това? Просто погледни! - Почакай.

Какви са тези поръчки? - Момент! 30 секунди!

Това са яйцето и пастетът. Това го издадохме!

Може поръчката да е там! - Написано е прекалено набързо.

Не ме изнервяй! Тук сме, за да работим.

Накарай мозъка си да работи! Имаш ли мозък?

Запомни го наизуст!

Все едно сме в училище! Яйце и стек. Толкова ли е сложно?

Искам готови чинии, само това!

Има ли някой?

Държиш се ужасно. - Така ли?

Говориш лошо.

Значи говоря лошо? Давай, удари ме!

Ела насам, тя ме дебне от горе!

Ще ме види от прозореца, ела!

Мислех, че си отказала цигарите.

Обичам да пуша, особено когато те виждам.

Нещо като анксиолитик, разбираш.

Имаш ли някакъв парфюм?

Имаш ли време в момента?

В какъв смисъл? Време...

Един час през уикенда, от време на време.

Защо питаш?

Може да ме научиш да пиша буквите свързани,

за да пиша цели думи.

Ще ме научиш ли?

Да те науча?

Това е професия, аз не умея да правя това.

Можеш ли да ми помогнеш?

Не мога да ти помогна, не знам как.

Не ми се иска... Искам да се научиш,

но да се научиш правилно.

Аз няма да... Не мисля, че ще успея.

Може да отидеш в Младежкия дом. Там са компетентни.

Ще ти помогнат. - И как ще ми помогнат?

Мястото е за това, за да помагат.

Все едно говориш за... - Това е най-доброто място за теб.

Там ще ти помогнат. - Затвори си устата.

Да се върна на училище на 30 години?

Да уча на 30 години?

Не трябваше да те моля, ти си предателка.

Предателка ли? - Помоля ли те нещо, бягаш.

Не съм ти обръщала гръб!

Това е истината. Държиш се като предателка.

Не съм виновна, че си зарязал училището!

Давай, обърни ми гръб! Зарежи всичко.

Безсърдечна предателка. Предателка, която те убива!

Това е истината. - Писна ми вече!

От какво ти е писнало? - Писна ми от теб!

Пари ли не ви давам?

Само ми крещиш! - Говоря ти!

Не ви давам достатъчно пари ли?

Давам ли пари, доволни сте! Помоля ли за помощ, не ти пука!

Отдавна на лицето ти виждам само гняв.

Постоянно злобеете, мразите ме! - Ти нямаш сърце.

Постоянно искате.

Никой не ми помага, не подава ръка.

Всичко, което се случи, е заради мама.

Срамува се от сина си! Срамува се от плътта си!

От собствената си плът! Защо?

Изгони ме, защото не мога да чета.

Кой гони детето си? Кой му отказва малко обич?

Как да се справя? Аз не загубих ли баща си?

Не загубих ли баща си?

Как да се справя? Какво да правя?

Какво да направя аз?

Аз не загубих ли баща си? Мен нямаше ли ме?

Не се ли случи и на мен? Аз какво да правя?

Тя искаше да бъда мъж, а не ми даде дори малко обич.

Как да живея? Сега те моля да ме научиш да пиша!

Да ме научиш на нещо! Аз как да се справя?

Никога не ме е обичала, това е истината.

И аз се срамувам от себе си.

Толкова се е срамувала от мен, че дори мен ме е срам от себе си.

Аз не се обичам.

Погледни ме! Погледни ме!

Виж ме!

Аз не се обичам. Не мога да се гледам.

Не мога да се понасям! Мразя как мисля, не се обичам!

Мо?

Мо?

Какво е станало?

Имам право да знам какво е станало.

Баща ми ти намери тази работа и всичко останало.

Не можеш да разбереш.

Как така?

Защо? - Не можеш да разбереш.

Тогава ми обясни.

Така ще мога да разбера.

Защо си го ударил?

Какво правиш? С кого говориш?

Какво? - С кого говориш?

Говоря с теб.

Телефонът. - С никого не говоря.

Това е блогът на литературния клуб.

Каква е тази история? Ходиш с учителя си по кафенетата?

Учителят ти те кани по кафенетата, това нормално ли е?

Говориш с типове, които не познаваш.

Какво повече имат от мен? С какво са по-добри?

За какво говориш? Ще ходя, за да се упражнявам.

Защо вече не е както преди?

Как както преди? Искаш да остана каквато бях?

Да не говоря повече?

Какво им казваш на тези непознати, какво им пишеш?

Не е хубаво да ме караш да се чувствам виновна.

Стига, писна ми.

Писна ми.

Не мога да разбера. Биеш хората, така ли?

Човекът идва и ти направо го удряш!

Това нормално ли е?

Замълчи малко!

Затвори си проклетата уста! Какво значи това?

Правиш се на ченге, разпитваш.

Поучаваш ме, а не знаеш за какво говориш, какво става!

Изобщо не си наясно какво е станало.

Нападат ме, защитавам се. А ти не си на моя страна!

Какъв е проблемът? За какво става дума?

Злепоставил си баща ми.

Стига вече.

Обидиха ме, защитих се.

Какво да направя? Да си мълча ли?

Нямаш представа какво ми наговори.

Но... - Да си мълча ли?

Защо си с малоумник като мен?

Нищо не мога да ти дам, по дяволите!

Какво правиш с тип като мен? Кажи ми!

Какво правиш с тип като мен?

Аз съм нищо, аз съм един голям глупак.

Ти обаче си много умна.

Това ли искаш да чуеш?

Аз съм глупак, а ти си интелигентна.

Интелигентна жена!

Какво правеше, преди да ти дам телефона?

Говореше на стените. Сега си онлайн, и какво?

Говориш с някакви машини, с тъпия ти блог.

Пред тях ще блокираш.

Пред тях пак ще започнеш да заекваш.

Добър ден. Благодаря, че дойдохте.

От доста време исках да ви видя.

Причината да ви повикам е,

че се притеснявам за дъщеря ви Сорая.

Отначало започна да бърка някои букви.

Проблемът е,

че е изключително упорита и продължава да прави грешки.

Настоява и ме убеждава, че аз греша.

Съжалявам.

Всъщност исках да ви видя,

защото тя казва, че баща й я е научил да пише така,

че след училище я водите в "Макдоналдс" и че я поправяте,

че поправяте грешните неща, научени в клас.

Това е невъзможно, не е вярно,

защото татко никога...

Той никога не ни извежда.

Той не й помага за домашните,

така че не е възможно.

Кажи, че не е татко.

Има още един проблем. Сорая пак има въшки.

Вече шести път от началото на годината.

Досадница. - Не обиждай!

Не ме пипай.

Ще те пипам. - Престани!

Чешеш се тайно, така ли?

Казаха ми, че пак дъвчеш дъвка. Бъди спокойна, знам за всичко.

Сигурно Мо ме е издал.

Но вие само повтаряте, тя е проблемът.

Той ме научи да пиша "м" така.

С ченгелчета като "Макдоналдс", той ми каза така!

Той дори не може да си напише името.

Имам доказателство.

Това моят почерк ли е?

Преписваше от тетрадките ми, това го е писал той.

Знаеш, че не мога да спя, видях го!

Той пише по-лошо и от дете от забавачката.

Исках да те видя,

защото забравих един учебник при теб.

За матурата. И понеже е утре,

си мислех дали да не мина довечера.

Колко много въшки във въшливата ти глава!

Чакай, колко въшки имаш? - Масажирай, масажирай.

Готово, масажирах те. - Масажирай, масажирай.

Косата ти е като коприна.

Не, не сваляй шапката, ти си под карантина.

Имаш въшки!

Главата ти е истински развъдник на въшки.

Някой да ми помогне...

Татко? - Да?

Какво е станало с косата ти? - Не, няма да изплакваме.

Сега ще ти приготвя пилешки хапки!

Пилешки хапки!

Това са всичките ти неща.

Почакай!

Исках да ти кажа нещо.

Какво има?

Исках да ти кажа, че...

Съжалявам за литературния клуб.

Всичко, което се случи... Не си давах сметка.

Бях... Не се поставих на твое място.

Аз не знаех.

Как да кажа, аз...

Учителят беше там с онези интелектуалци.

Всички се хвалеха, а аз бях...

Не ми пука за тях. Разбираш ли?

Отидох само заради матурата.

Може изобщо да не се явя на матурата.

И какво ще правиш? Какво ще правиш, а?

За какво ти е тип като мен? - Разбираш ли,

че за мен най-важни сме ние двамата?

За мен най-важни сме ние двамата. Нищо друго не ме интересува.

Не ми пука за интелектуалците, за книгите.

Сега е така, но ще видиш.

След 6 месеца, година, ще ти писне от мен.

Ще ме зарежеш като парцал.

Обичам те какъвто си.

За мен ти си просто идеален.

Не ми пука за другото.

Не ме ли обичаш?

Обичаш ли ме?

Извинявай, че се държах като глупачка, но...

Но аз не знаех.

Глупачка! Глупачка! - Излизаш тайно с онази горила!

Вземи да учиш, вместо да се правиш на Пепеляшка.

Веднага се прибирай, или ще видиш!

Почакай, спри за малко!

Мо?

Мо?

Пабло, видя ли това? Гледай, гледай!

Довечера Мо ще види! Ще го разбия.

Пак съм аз, само че...

Ходих до автобуса ти, но те нямаше.

Минах през заведението,

колата ти е тук, но не те виждам. Не разбирам.

Обади ми се.

Лила, какво става? Видяхте ли колко е часът?

Какво става? Лила? Какво има?

Няма да се явя. - Защо?

Защото това е... - Защо?

Напротив. Защо?

Защото пак ще... ще...

Пак ще започна да заеквам...

Лила, вие сте чудесна. Говорите прекрасно.

Всичко ще е наред. Ще се получи от само себе си.

Ще получите чудесна оценка и ще успеете лесно.

За вас това е само формалност.

Думите ще излизат съвсем сами.

Устата ми пак ще се деформира...

Не говорете така.

Недейте, това не е вярно.

Всичко ще е наред.

Започвайте.

Госпожице?

Успокойте се, поемете дълбоко дъх и започваме.

Аз... Аз...

Аз заеквам.

Няма страшно, започвайте.

"Погледнете този предмет, един манекен,

бездушна кукла.

Добре, ще го накарате да говори

с човешки глас, господа.

Дори ще го накарате... ще го накарате да изрече

любовни думи,

без да... без да..."

Извинете... "Без да натиснете никъде,

нито едно тайно копче

със собствените си сили.

Тогава ще се научите да живеете сами,

съвсем спокойно, без да ви липсва нищо,

да си бъдете самодостатъчни

и с много по-малко рискове.

С много по-малко рискове..."

Ето така! Хайде!

Искам да видя мама.

Вземи, опитай.

Мамо...

Ела в дневната.

Добре ли си?

Мамо, представям ти Лила.

Това е жена ми и тя ще ме научи да чета.

Нали?

Да.

TVRipped by 5rFF

Превод ДАНИЕЛА ДОНЕВА