Original subtitles

Поднадписи: Веско Каменов - 7, 2008

Чарлз Бронсън в

~ ПРОХОДЪТ на СЛОМЕНИТЕ СЪРЦА ~

Джил Айърленд

и Ричард Крена /губернатор Феърчайлд/

музика Джери Златарски

сценарий Алистеър МакЛейн

режисура Том Грайс

Естер! Джейн-Мари!

Ставайте и се обличайте. Хайде, излизайте, госпожи.

Влакът ще дойде след седмица. - Къде е Естер?

Заета е. Прие един за цялата нощ.

Аа.

Мъртъл! Мъртъл!

МЪРТЪЛ /мирта/

Хайде, стройте се.

Облечи се, Мадиган.

Мърфи, облечи ги. Ела с мен.

Колко ще стоите? - 20-30 минути.

Как сте, госпожице?

Можеше доста да се позабавляваме, скъпи, ако беше опитал.

Едно ще ти кажа, скъпа, няма да ида в ада, задето не съм опитал.

Съобщение от форт Хъмболд за губернатора.

Аз ще го взема.

Влакът е армейски транспортен. Няма цивилни на него.

Я виж ти. Доста странно място за заселване.

Чухте, господа. Стройте се.

Майор Клермонт. - Сержант, намерете капитан Оуклънд.

Разпуснете войниците за упражнение, но да не влизат в палатките.

Слушам.

А сега ме чуйте.

Оставате неотлъчно при влака.

Да сте виждали индианец да се мие? Те са мръсни и прости.

Майор Клермонт.

Колко ще се бавим? - Колкото е нужно, губернаторе.

Влакът върви с пара, а за нея е нужна вода.

Да приключваме, колкото може по-скоро.

Разбира се.

Добре, строй се.

Без глупави номера и закачки...

Белю каза, че искате да ме видите.

Извадете дешифровъчната книга. Вижте какво пише тук.

За губернатора е. - От форта е.

Може би ще ни поясни какво става. Мижави политици командват военен влак!

Слушам.

Някакви проблеми ли имате?

Не. Подсигуряваме се, да няма, лейтенант.

Нюел, ела за малко. - За какво, капитане?

Майорът ми даде съобщение от форта, което трябва да се дешифрира.

Май имате място за още един.

Цивилни не може, освен със специално разрешение от Уошингтън.

Аз съм заместник-щатски шериф. Индиански пълномощник на територията.

Губернаторът може да ви каже.

Заповядано ми е, да не пускам неупълномощени на влака.

Д-р Молино и преподобният Пийбоди са назначени във форт Хъмболд.

Младата дама е дъщеря на коменданта на форта.

Защо искаш да отидеш в Хъмболд?

Ливай Калхуун. Арестуван е там. Искам да го върна.

Ако някой заслужава бесило... - И ще бъде обесен.

Колкото по-скоро ида там, толкова по-скоро ще увисне.

Можем да ви го изпратим с въоръжена охрана.

Казахте, че това не е работа на армията.

Или така, или никак. Приятен ден, шерифе.

Майор Клермонт. Локомотивът е готов, г-не.

Много добре, сержант. Продължете. - Майоре.

Не мога да намеря лейтенант Нюел и капитан Оуклънд.

Ефрейторът каза, че Хъмболд е само на 2 дни по линията.

Нещо странно става тук.

Я се разкарай оттук, синко.

Чудя се, защо още не сме тръгнали.

Ти да не си в армията от вчера? Побързай, почакай. Побързай, почакай.

Трябват ми 8 доброволци, веднага.

Ти, ти, вие двамата. Ти. Ти, Мърфи. И ти, Рафърти.

Ето какво искам да направите. Идете и претърсете града.

Капитан Оуклънд и лейтенант Нюел изчезнаха. Вижте дали ще ги намерите.

Мърфи и аз ще сме в малката палатка.

Е, намерихте ли ги?

Още не. - Следващият път вземете бавачка.

Не може повече да задържаме влака. - Очаквате да зарежа офицерите си ли?

Много съжалявам. Знаете неотложността на мисията ни.

Чакай малко, дявол го взел! Много често печелиш, приятел.

Махни тоя пистолет! Какво става?

Ами, Ловки Пръсти тук ми измъкна 120 долара.

Може да е добър на покер. - Прекалено добър, за да е истина.

Картите ми изглеждат силни.

Как се казваш?

Джон Дийкин.

Стани.

Стани, казах.

Нямаш пистолет? - Не обичам насилието.

Ето това е известно, като игра близо до сърцето!

Това не е достатъчно, шерифе. Навън.

Не обичам насилието.

Достатъчно. - Не и за мен!

Шерифе, вижте това.

"Търсен за кражба, дългове от комар, подпалвачество и убийство."

"Джон Мърей, или Джон Дийкин, или Хейс."

"Бивш преподавател от университета в Айова."

Какво преподавахте, г-н Дийкин?

Медицина. - И очакваш да ти повярваме?

Ето. Чуйте това.

"Осъждан за присвояване."

"Заловен в Лейкс Кросинг, откъдето избягал

под прикритието на пожар, запален от него."

Целият град изгорял. Седем души загинали.

Седем души. Боже, Ричард, това е ужасно.

Взривил цял фургон експлозиви в Шарпс.

Въпреки това, не е работа на армията.

Тези експлозиви са отивали в Пресидиото/затвора в Сан Франсиско.

Това вече, го прави работа на армията.

Сигурен съм, че г-н Дийкин ще бъде моят билет до Хъмболд.

Губернаторът чрез няколко от приятелите си в Уошингтън

ме назначи индиански пълномощник за територията.

Още начини да умиротворят индианците, вместо да ги застрелват.

Но и това си правил, по задължение, разбира се.

Дори в Охайо знаехме за Нейтън Пиърс.

Бях всеизвестен, нали? - Не. По-скоро знаменит.

"Знаменит" е по-подходящо, шерифе.

Възхитен съм от куража ви, г-це.

Животът тук не е лесен.

Как така вие пътувате, след като не може за цивилни?

Имам приятели на високи места.

Г-ца Сковил отива при баща си, по негова неотложна молба.

Господа, чака ме тежък ден утре.

На моите години, сънят е необходимост.

"Тежък ден утре"? - Ще проверявам медицинските доставки.

Сега сме отрязани от света.

Може ли да узная какво, дявол го взел, става?

Губернаторе, те всички са интелигентни хора..

Мисля, че имат право да знаят.

Д-р Молино е специалист.

Войниците ви не са само подкрепление. Те ще заместят загиналите войници.

Загинали? - Бог да ни е на помощ. Индианците.

Не са индианците. Форт Хъмболд е обхванат от дифтеритна епидемия.

Боже, Ричард. Баща ми!

Всеки ден правим връзка с форта, Марика, баща ви е добре.

Защо не бях уведомен?

Защото можеше да изгубим и другите от частта ви, не само двама офицери.

Сигурно са разбрали. - Губернаторе, как смеете да излагате,

г-цата, всички ни на тази епидемия? - Имаме провизии за 1 месец.

Ще останем на влака, докато д-р Молино обяви Хъмболд за излекуван.

Докторът също може да се зарази.

Аз вече съм боледувал. Имам имунитет.

Къде се зарази? - В Мексико. Защо?

Питам от любопитство.

Колко войници са налични за наряд?

Господа. - Докторе.

25 от гарнизон от 76.

Другите са твърде болни за наряд, или... мъртви.

Бялата Ръка сигурно е доволен. - Бялата Ръка?

Вождът на Паютите. Трябва да го следим зорко.

25 души. Това не стига дори за патрули.

Моля да ме извините.

Марика. Добре ли си?

Да, разбира се.

Беше дълъг ден.

Така ли ще го оставите цяла нощ?

Смятам, че можем да го пуснем сутринта.

Дотогава ще сме сред снеговете и той няма къде да се дене.

Много неподходящ обект за жал сте избрали, госпожице.

А вие сте много лош пример за човек на закона, г-н Пиърс.

Всеки е невинен, до доказване на вината му.

Но за вас, той е обвиняем и осъден.

Покажете ми закона, който казва, че може да третирате човек като животно!

Изплаши ме.

Извинявай.

Не съм искал.

Не се ли страхуваш, че някой ще те види?

Страхувам се, че това вече не е тайна.

Ричард. - Хм?

Трябваше да ми кажеш за епидемията във форта.

Защо?

Само щеше да се притесняваш.

Или те е страх, че и аз ще дезертирам?

Не. Никога не бих си го помислил.

Нека изчакаме, докато слезем от влака.

Искате ли нещо за ядене? Има останала храна.

Не, благодаря.

Питие?

Ще пийна.

Бихте ли развързали краката ми?

Не ставайте глупав.

Никъде няма да ида, обещавам. - Сигурна съм в това!

Целият съм схванат и искам да се пораздвижа.

Давам ви дума.

Ще развържа само краката ви.

И ако искате...

да скочите от влака,

ще бъде дълъг скок, където и да е.

Готово. По-добре ли е?

Ще ми помогнете ли да стана?

Боже мой!

Ти обеща.

Когато някой е убиец, подпалвач, мошеник и страхливец,

едва ли е изненадващо, ако се окаже, че е и лъжец.

Майка ви жива ли е? - Да. Но какво общо с теб има това?

Но не е добре. - Откъде знаеш?

Ако беше добре, командира на форта щеше да бъде посетен от жена си,

а не от дъщеря си.

Странно е, че вие идвате тук, когато има дифтерит,

и индианците са размирни.

Трябва да е била неотложна поканата, която ви е довела.

Но не с писмо. Получила сте я по телеграфа, нали?

Ще се омъжите ли за губернатора? - Моля ви! Това вече е прекалено.

Преди да си идете, вържете ми ръцете.

Не толкова стегнато.

Защо е тая загриженост и интерес към мен?

Би следвало да си мисля, че вие г-н Дийкин, си имате достатъчно грижи.

Да.

Имам.

Благодаря ви.

Кажи на Фъргюсън, да е готов с телеграфа, когато спрем в 7:00.

Доведи г-н О'Брайън. - Слушам.

Защо спираме? - Добрутро, губернаторе.

Имам заповед да се обаждам във форта всеки ден по това време.

Надявам се, не възразявате.

Моля не се бавете, майоре.

Времето е от значение.

Излизайте. Всички навън.

Свежият въздух е чудесен. Всички навън.

Хайде, изкарвай го оттам, Бенет.

Охрана за всеки. Мърфи, постави стража и от другата страна.

А ти, ти, ти и ти - отгоре. Отваряйте си добре очите.

Бялата Ръка е някъде наблизо, и дебне да ви връхлети, момченца.

Бъдете нащрек и дръжте пушките си в готовност.

Веднага се връщам.

Свързах се с тях, майоре, и те потвърдиха.

Моите поздрави на полк. Сковил,

и поздравления за залавянето на Ливай Калхуун.

Това е влакът, Калхуун. Какво да им кажа?

Откъде да знам, че няма да извъртиш някой номер?

Кълна се, че няма.

Не ти вярвам, войнико.

Господи!

Фортът отговаря, г-не.

Бог ми е свидетел, Калхуун, ще те изправя за разстрел.

Не ми създавайте неприятности, полковник.

Заключил съм подчинените ви. Ще ги одера живи, един по един.

Майор Клермонт.

Епидемията се е влошила.

Има ли новини от баща ми? - Подписал го е, значи е добре.

Питат кога ще пристигнем, г-не.

О'Брайън?

В тези условия, предполагам, че ще сме при прохода след...

20 часа.

Предай това. Добави похвалите ми към полковник Сковил.

После се свържи с Мъртъл сити. Поискай сведения за к-н Оуклънд и л-т Нюел.

Слушам.

Не мога да се свържа с Мъртъл сити. - Опитвай пак.

Нищо, г-не. - Не разбирам как е възможно.

Времето е хубаво. Вчера работеше.

Сержант Белю, качвайте войската! - Слушам.

Войници, сбор. Качвай се на влака.

Мърфи, качи ги. Направи проверка.

Не искам да изоставим някого.

Виждали ли сте д-р Молино тази сутрин? - Не, още не.

Да пратя ли да го повикат? - Не, не е нужно.

Д-р Молино по-добре да свикне с реда в армията. Това не е ресторант.

Д-р Молино.

Губернаторът питаше за вас.

Д-р Молино?

Прилича на припадък.

Получил е удар.

Може ли аз да погледна?

За какъв дявол? - Наистина разбирам от медицина.

Защо не, майоре?

Добре.

Кожата над лявото ухо е сцепена. - Разбира се. Нали е паднал?!

Починал е, преди да стане синина. - Апоплектичният удар убива веднага.

Не, при припадък като този устните и пръстите посиняват.

Имаме късмет, че тук има представител на закона.

Какво искаш да кажеш?

Има дупчица. Ето тук. Точно под ребрата.

Сякаш някой го е проснал и е забил тънка сонда под ребрата му.

Боже опази.

Не е за вярване. - Истината е, че има убиец във влака.

Да, имаме.

Давайте по-чевръсто, мъже. Мърфи, наглеждай това.

Ще проверя машинистите.

Сержант, веднага щом машинистът приключи, качете хората на влака.

Трябва да тръгваме. - Слушам.

Мадиган, ти и Бенет - тук, бъдете нащрек.

Давайте цепениците, мъже. Помислете какви късметлии сте. На топло сте.

По-бързо. Нямаме цял ден. Качвайте дървата тук.

Тук е по-студено от ада.

Къде е Дийкин? - Вътре. Не се притеснявай.

Поне той е разумен човек.

Вие горе, всички се връщайте по вагоните си.

Д-р Молино е мъртъв. Двама от най-добрите офицери на майора ги няма.

И не можем да се свържем с Мъртъл. Може ли да си налея?

Разбира се.

Никой не е чул нищо. Никой не е видял нищо.

И никой нищо не знае.

По-лошо не може да бъде.

Все пак, може да са били злополуки.

Може да сме видяли края им.

Ааа!

Полудя ли?

Той падна! Огнярът ми падна!

Ами...

мъртъв е.

Не е сигурно.

Нека някой го провери.

Някой, който разбира нещо от медицина.

Може да се опита да ни избяга.

Изглежда целият е потрошен.

Дръпнете се! Изтеглете се!

Може ли да наваксаме изгубеното време? В онзи форт умират хора.

Сержант Белю, качвайте войниците. - Слушам. Взвод, всички тук.

Имате ли против да погледна горе в локомотива?

Ако шерифът е съгласен, съгласен съм и аз.

Давай.

Уиски. Той вонеше на него.

Бог ми е свидетел, не съм видял Джаксън да го докосва.

Кавалерист Рафърти докладва, г-не. Аз съм новият ви огняр.

Скачай горе, младеж.

Добрутро, г-не.

Добро утро. Ти трябва да си Карлос - готвачът.

Така е. А ти трябва да си г-н Дийкин - убиецът.

Искаш ли кафе? Горещо е.

Благодаря.

Благодаря ти.

Шериф Пиърс. - Да?

Много сте спокоен, предвид случките в този влак.

Какво? - Ако Дийкин е прав, д-р Молино е бил убит.

Телеграфната линия до Мъртъл вече не работи.

Може да е от обледеняване или от животни, дори от вятъра.

Аз мисля, че това изисква повече разследване, отколкото вие водите.

Неотдавна имах избор, полковник. - Майор.

Не се забърквайте в неприятности и ще станете полковник.

Какъв избор?

Никога не ме е влечало да бъда детектив.

Всички ще бъдем на този влак известно време.

Може и да открием какво е станало, преди да трябва да слезем.

А може и да са твои дела.

Може.

Или пък твои.

Дявол го взел, пак спираме.

О, не!

Боже мой!

Хей, движим се назад! - Оле, Боже!

Прав е. Не спираме. - Забелязах.

Какво става?

Бързо! По леглата! Там долу!

Действай! Влизай в леглата и стой там! - Сержант, страх ме е. Какво става?

Лягай и не ставай. Връщайте се в леглата си!

Всички да си лягат в леглата! Няма страшно. Стойте в леглата си.

Кавалеристи, успокойте се! Не се паникьосвайте!

Боже! Заключено е отвън! - Какво, по дяволите, става тук?

Къде е тоя спирач?!

Къде е тоя спирач?! Отворете!

Счупено е. Металът трябва да е кристализирал.

Не знам защо спирачките не са държали. - Прозвуча ми като изстрел.

Слава Богу, че не загубихме медицинските доставки.

Не са от голяма полза, без доктор. - Ти си доктор. Поне така каза.

Вече не съм. - Малко милосърдие към другарите ти.

Другарите ми се канят да ме обесят.

Майоре, трябва да опитаме за още заместници.

Майоре, трябва да потърсите форта.

Телеграфният апарат е в предницата на продоволствения вагон.

Хенри, телеграфът е в продоволствения вагон.

Рано или късно, аз и момчето ще трябва да поспим.

Нищо не може да се направи. Мъртви са.

Както и аз. Или все едно съм.

Нямате вина. Бяхте с нас. Нищо не бихте могли да сторите.

Няма го, г-не.

Какво? - Резервният телеграф. Няма го.

Много се радвам да те видя, Бяла Ръка. Навреме идете.

Влакът?

Идва.

Войници? - Още не са ни казали.

И на мен, синко.

И на мен.

Добре. Шест часа, не повече.

Идете в купе в съседния вагон.

Кой ще наглежда парата?

Мисля, че имаме човек, който ще се погрижи.

Поддържай го така, че стрелката да е между 100 и 130.

Имаш ли въпроси?

Използвай купчината дърва отляво.

Другата купчина е мокра.

Казва, че не са потрошили вагоните с войници. - Копеле!

Още не е приключил, Джебо.

Хокинс, питай го кога ще стигне Прохода на сломените сърца.

После му кажи да спре влака, когато стигне там.

Ще трябва да се отървем от тези войници.

Бялата Ръка ще трябва да се потруди доста повече, отколкото е смятал.

Време е. Почти съмна.

Гладен съм.

Налягането е както трябва.

Върни се и си легни. Можеш да спиш докрая на пътуването.

Може ли да си взема?

Разбира се, майоре.

Какво има, Хенри?

Не мога да намеря преподобния.

Едва ли е далеч. Само преди 10 минути искаше да спасява душата ми.

Възможно ли е да е паднал от влака?

Можем да се върнем и да го потърсим. - Ами, къде е О'Брайън? Ще се върнем.

Не! - Господи, Ричард!

Защо не? - Някой се опитва да спре влака.

Няма да позволя това. - Не мога да повярвам, че не ще спреш.

Марика, във форта има хора, които отчаяно се нуждаят от помощта ни.

Мое задължение е да стигнем там.

Ако преподобния е бил така глупав или нещастен да падне, съжалявам.

Продължаваме. - Губернаторе!

Вие сте един ненадминат кучи син.

Ще претърсим, каквото е останало от влака.

Кой си ти?

Джон Дийкин.

Какъв си?

Трябва да е паднал. Ако се върнем около 8 км...

Със сигурност не би скочил.

Преподобния Пийбоди беше дребен. Едър, силен мъж би могъл да го хвърли.

Аз имам алиби. А г-ца Сковил очевадно не е силен мъж.

Но останалите сте едри, силни мъже.

Дийкин, какви ги говориш?

Доста сте волен с теориите си, г-н Дийкин.

И с уискито ми.

10 пъти по-добро от уискито в Мъртъл.

Шерифе! Шерифе! Това не е необходимо.

Г-н Дийкин не е човек на насилието.

Той ни каза какъв не е,

но не и какъв е.

МЕДИЦИНСКИ ПАНЕРИ

Карлос?

Тук ли си?

Изчезнали са!

Карлос го няма, Дийкин го няма. Пълна бъркотия е.

Какво приказваш? Говори смислено, човек!

Сандъците с аминуции са отворени. Ковчезите - също. А тях ги няма.

Ти си пиян!

Пиян ли? Ще ми се да бях пиян.

Недей! Ще умреш, ако го направиш.

Не, не аз. Приятелите ти.

Ще си махна ръката. Не викай. Обещаваш ли?

Глупачка такава. Ще ни убият и двамата. Там няма кой да ти помогне.

Особено, твоят приятел - губернаторът.

Недей... да викаш.

Искам да ме скриеш.

И защо да го сторя?

За да спасиш и двама ни.

Питах те преди, но ти не ми каза.

Най-добре да ми кажеш сега.

Кой си ти?

Казвам се Джон Дийкин. Това е истинското ми име.

Работя за тайните служби на САЩ. - Не ти вярвам.

А вярваш ли, че съм убиец?

Разполагаш с минута да вземеш решение.

Кой е? - О'Брайън, г-це.

Влезте. Вратата не е заключена.

Какво има, О'Брайън? - Арестантът, Дийкин. Избягал е.

Че къде може да избяга човек в тази пустош?

Там е работата, няма къде. Затова смятаме, че е още във влака.

И смятате, че може би аз знам...? - Не, не.

Може да се е вмъкнал тук, докато сте спяла.

Мога да ви уверя, че не се крие под леглото ми.

Моля за извинение.

Уф!

Трудно положение.

Голяма глупачка съм. А сега, моля ви излезте.

Искам да направите още нещо за мен. Идете и доведете майора.

Никой друг. Само майора. Не говорете с никого.

А губернатор Феърчайлд... - Най-вече не губернатор Феърчайлд.

Хайде, отивайте.

Какво, за Бога? - Приберете го, майоре.

Ще го използвате по-късно. - Не вярвам нито дума

А ако ви покажа 400 Уинчестъра, откраднати от фабриката?

Следим ги през половината страна.

Сега са във влака, в продоволствения вагон.

Всички тези убити мъже...

Половината влак потрошен.

Всичко, заради крадените пушки? - Не е само това.

Ами губернаторът? Със сигурност няма нищо общо.

Ще се погрижа, губернатор Феърчайлд да бъде съден за убийство.

Майор Клермонт!

Майор Клермонт!

Дийкин трябва да го е спипал.

Къде, за Бога, може да са?

В продоволствения вагон. Търсихме навсякъде другаде.

Намери ги и ги убий. И двамата.

Съжалявам.

Искам да видя пушките. - Ще ги видиш.

Г-це Сковил, стойте в купето и заключете вратата след нас.

Разбрахте, нали?

Добре, крадени пушки. Не си заслужават всички тези убийства.

Нямаше причина да убиват д-р Молино.

Ако помните, Молино каза, че ще инспектира медицинските доставки.

Пушки, динамит, амуниции -

не са неща, от които би се заинтересувал един доктор.

Боже! Дифтерита, хората във форта.

Няма никакъв дифтерит.

Преподобния Пийбоди не е ходил при доставките.

Мисля, че и на черква не е ходил.

Г-н Пийбоди беше таен агент 15 години,

последните 5, заедно с мен.

Дийкин!

Не пипай пистолета!

Ей, насочи го другаде. Аз съм работническа класа.

Майорът е точно отзад. Доведи го тук.

Слез.

Къде ти е пистолетът? - Нямам. Аз съм само машинист.

Не, не, не, не! - Скачай!

Не!

Къде е пистолетът? - В... кутията е.

Под седалката.

Не знам кой си, но закона казва...

Законът съм аз.

Погледнете под тези дърва.

Надушили са нещо в Мъртъл, заради което са загинали.

И когато огнярът Джаксън е забелязал труповете,

Банлън го е хвърлил от влака.

Нима ще слушате този убиец?

Огледах Джаксън в основата на моста. Имаше рана на главата с много кръв.

Мъртъв човек не кърви.

Вероятно си го ударил с гаечен ключ, преди да го хвърлиш.

Кълна се, майоре, не знам за какво говори.

Майоре, какво да правя?

Дръж пистолета си насочен в Банлън. Ако шавне, убий го!

Ще трябва да се доближим пълзешком по покрива и да го застреляме.

Защо? Той ни кара, точно където искаме да стигнем.

Съгласете се, че Дийкин не е глупак.

Защо ни води там?

Ами, да я свършваме.

Мойта работа беше да подготвя влака. Аз не съм стрелец.

Това е вярно, О'Брайън.

Но бесилката ще прилегне на врата ти тъй чудесно, както и на нашите.

Ей, синко...

подай ми гаечния ключ.

Гайката на спирачния лост е хлабава. Трябва ми гаечният ключ!

Можеш ли да караш това чудо?

Мисля, че да.

Подозираше всички други. Защо не и мен?

Шериф Пиърс беше заподозрян #1.

Ти не го искаше във влака. Това те извади от подозрение.

Какво ни очаква във форта? Какво не е наред там?

Калхуун не е арестуван.

Вероятно е в съюз с Бялата Ръка, и са овладяли форта.

Но защо?

Хъмболд е разпределителна за всичкото злато и сребро от Калифорния и Невада.

Затова всички са замесени, освен момичето.

Индианците искат пушките и амунициите.

Щяха да сложат златото и среброто в ковчезите и да ги изпратят обратно.

Господа, към вас е насочен пистолет. А сега спрете влака.

Ранен ли си? - Само достойнството ми.

Наближаваме Прохода на сломените сърца.

Къде са войниците?

Къде са, Дийкин?

Ето ги. - Вижте!

Дръж се!

Ах, това копеле!

Сега защо спря?

Тук слизаме.

Знаеш ли да боравиш с динамит? - Разбира се.

Постави го така, че да взриви релсите, но не пали фитила, докато не се върна.

Защо стрелят тия, бе?

Ако нещата не са, каквито си казал индианеца ще реши, че си го прецакал.

Теб те познават, шерифе. Покажи се. - Да не съм луд?!

Копеле такова, какво става? - Има един тук. Той е при машината.

Да бе. Тъпи пътници. Никой няма в локомотива.

Доведи кавалерията от форта, но внимавай за Калхуун.

Когато това избухне, той ще дойде. - Да.

Ако възстановим налягането, мога да го подкарам. Да го подкладем.

Това е влакът. Да тръгваме.

Кажи на индианците, че ще подменим релсата с тази отзад.

Вземи лоста, постави го така и дръпни надолу.

Насам. Сложи го тук, ето така и дръпни надолу.

Добре, отместете я.

Къде е Феърчайлд?

В луксозния вагон.

Феърчайлд!

Може би ти знаеш какво става тук.

Не.

Продължавайте работата, О'Брайън.

Пусни ме!

Помощ!

Ох, помощ!

Помощ!

Калхуун!

Пусни я!

Как ли пък не.

Феърчайлд! Феърчайлд!

Смятам, че се стигна и до това, Дийкин.

Имаш избор. Можеш да хвърлиш пистолета.

Не мисля, че мога да го направя.

Добре ли си?

Баща ти те чака.

Поднадписи: Веско Каменов - 7, 2008